Камерите на смартфоните са може би най-широко използваната, но най-малко разбрана технология в нашето ежедневие. Те са в центъра на презентациите на всяка технологична компания за лансиране на продукти и много хумористично твърдят, че ревютата на телефони са по същество ревюта на камерата. С нарастващата им сложност и изтънченост е крайно време да демистифицираме тези забележителни устройства.

За да разберете как работи камерата на смартфон, е полезно да мислите за очите си като за отправна точка. В напълно тъмна стая без прозорци, врати или лампи очите ви не възприемат нищо. Вашето виждане разчита на наличието на светлина. По подобен начин камерата заснема изображения въз основа на светлина. При липса на светлина камерата по същество е сляпа.

Но светлината не предлага голяма стойност, ако е разпръсната във всички посоки. За да използва тази светлина, камерата използва леща, която действа като фуния, пренасочвайки и фокусирайки входящата светлина върху една точка в камерата. Точно както очите ви имат лещи за фокусиране на светлината върху ретината ви, камерите на смартфоните имат лещи за улавяне и запис на светлинна информация.


В ранните дни на фотографията филмът е бил използван като светлочувствителен материал. Когато бъде изложен на светлина, филмът ще претърпи химически промени в зависимост от количеството светлина, което получава. Удължената експозиция би направила целия филм преекспониран. За да се справят с това, камерите използват затвор - физически механизъм, който бързо се отваря и затваря, за да контролира количеството светлина, достигащо до филма.

С навлизането на цифровите технологии филмът беше заменен от сензори на камера. Тези сензори, за разлика от филма, не са за еднократна употреба; те могат да реагират на светлина цифрово, да записват информацията и да се подготвят за многократна употреба. Съвременните фотоапарати, включително камерите на смартфони, поддържат концепцията за затвор, въпреки че сега се управляват електронно.

Камерите на смартфоните са се развили значително от създаването си. Традиционните камери позволяват смяна на обектива за постигане на различни перспективи. Включването на тази функция в смартфоните обаче представлява предизвикателство. Носенето на няколко лещи в джоба ви не е практично и може да компрометира водоустойчивостта. Решението е да се инсталират множество независими камери в смартфони, всяка със свой специфичен обектив, и да се превключва между тях, за да се предлагат безпроблемно различни опции за снимане.


Може да се чудите защо имате два, три или дори четири обектива на вашия смартфон, когато традиционните фотоапарати обикновено имат един. Причината е, че всеки обектив предоставя различна гледна точка и уникални функции. Повечето смартфони са оборудвани с основна камера и два допълнителни типа обективи: ултраширок и телефото.

Производителите на смартфони обичат да насърчават възможностите за мащабиране, като често наблягат на оптичното или цифровото увеличение. От решаващо значение е да се прави разлика между двете.

Повечето смартфони преминават от основна камера към телефото обектив някъде между три до пет пъти увеличение. След тази точка качеството продължава да се влошава. Някои смартфони от висок клас като този на Samsung предлагат два телеобектива с различни нива на увеличение за подобрена гъвкавост.

Разделителната способност е добре познат показател в спецификациите на камерата на смартфона. Отнася се за общия брой пиксели на сензора. Всеки пиксел улавя определен цвят или интензитет на светлината в изображението, допринасяйки за цялостния детайл. По-високата разделителна способност обаче не означава непременно по-добро качество на изображението.

Когато сензорът за изображения съдържа твърде много малки пиксели, всеки пиксел получава ограничена светлина, което потенциално причинява шум и влошава качеството на изображението. Камерите на смартфоните използват техника, наречена pixel binning, за да групират малки пиксели заедно, като гарантират, че улавят достатъчно светлина, като същевременно поддържат качеството на изображението. Тази техника оптимизира баланса между резолюция и производителност.


Манипулирането на разделителната способност може да бъде подвеждащо. Например, смартфон с 48-мегапикселова основна камера често заснема изображения с 24 мегапиксела по подразбиране, което подчертава значението на размера на пиксела над чистото количество.

Размерът на сензора за изображения е критичен фактор при определяне на качеството на изображението. По-големият сензор побира повече значими пиксели, което води до подобрена светлочувствителност и намален шум. Следователно по-големите сензори обикновено се свързват с по-добро качество на изображението. Камерите на смартфоните постепенно преминаха към по-големи сензори, за да подобрят производителността.